Независимо дали сте учили в престижна гимназия, или в обикновено училище в града, учебният ден вероятно е бил организиран по един и същи начин. Уроците са били с продължителност 40-45 минути, а след звънеца сте преминавали от математиката към биологията, после към историята и т.н. Тази система изглежда логична – тя помага да се поддържа реда и улеснява планирането на уроците. Но ето я и уловката: проучванията показват, че този подход пречи на мозъка да запомня информацията по наистина ефективен начин. И така, какъв е най-добрият начин да учим по-бързо и да запомняме всичко без особени усилия? Съществува стратегия за запаметяване на всякаква информация за дълго време.
Какво представлява концепцията на Ебингхаус?
В края на XIX в. германският психолог Херман Ебингхаус (Hermann Ebbinghaus) провежда серия от експерименти, за да разбере как работи човешката памет . Той открива, че ако не повтаряте изучавания материал, информацията бързо изчезва. Така се появява концепцията за кривата на забравянето – графика, показваща колко бързо мозъкът изтрива новите знания.
Кривата на забравяне според Ебингхаус
Според кривата на забравянето само 60% от информацията остава в паметта 20 минути след научаването. След един час – 45%, а след един ден – около 30%. Една седмица без повторение – и в главата ви остават не повече от 20% от материала. Ето защо много училищни теми бързо се забравят, ако не се връщаме към тях отново.
Как по-добре да запомняте информация?
От концепцията на Ебингхаус произлиза най-добрият начин за запомняне на информация – методът на интервалното повторение.
Методът на интервалното повторение се основава на един прост принцип: по-добре е да повтаряме материала на увеличаващи се периоди от време, отколкото да го назубрим наведнъж. Така например след първото изучаване повторете след един ден, след това след три, след това след една седмица и т.н. Този подход помага на мозъка да затвърди знанията в дълготрайната памет, а не просто да ги запомни за няколко дни.
Този метод отдавна е доказал своята ефективност и се използва активно в образованието. Така например в услугите за езиково обучение той помага на потребителите да научат новите думи и изрази. Интервалното повторение се използва и в училищата, университетите и дори в корпоративното обучение – навсякъде, където е важно да се запомни информация за дълго време.
Как да го приложим в живота?
Основното нещо е да не се претоварвате. По-добре е да учите по-малко, но редовно. Създавайте карти с въпроси и отговори, проверявайте се с тестове и не забравяйте да правите паузи между повторенията. С течение на времето знанията ще се затвърдят автоматично и вече няма да се налага да препрочитате едно и също нещо сто пъти.
Методът на интервалното повтаряне може да промени живота ви! Така че, ако изучавате нещо, трябва да следвате следната стратегия:
- повторете материала след 20 минути
- повторете го след час
- след това на следващия ден
- след седмица – затвърдете знанията окончателно
Как работи човешката памет?
Мозъкът запомня информацията на няколко етапа. Първо, ние я възприемаме чрез зрението, слуха и други сетива. След това данните отиват в краткосрочната памет, където се задържат само за няколко минути. Ако не повторим материала или не го свържем с нещо познато, той бързо изчезва. Но ако опресним знанията навреме, мозъкът ги прехвърля в дългосрочната памет, където могат да се съхраняват с години.Човешкият мозък е изключително сложен компютър, който все още не сме изучили.
Интервалното повторение е един от най-ефективните методи за запаметяване. Проучванията показват , че е по-добре материалът да се учи на малки части, но с почивки. Това се нарича още „разпределена практика“. Този подход укрепва невронните връзки в мозъка и по този начин спомените стават по-силни и трайни.
Проблемът е, че класическата образователна система рядко използва тази техника. Училищните класове са изградени на обичайния принцип: нова тема – домашна работа – контролно. В резултат на това учениците бързо забравят по-голямата част от материала. Но ако използвате интервалното повторение, знанията ще останат у вас за дълго време без излишно напрежение.
Илюзията на краткосрочната памет се проявява като изкривяване на спомените за събития, случили се преди няколко секунди. Паметта ни, както е известно, донякъде изкривява изминалите събития, дори и да е много добра. След известно време може да забравим или да объркаме някои детайли. Но колко време е необходимо на паметта ни, за да изкриви информацията? Обикновено се смята, че „сривовете“ се случват в дългосрочната памет . Това означава, че информацията се изкривява след няколко дни, месеци или дори години. Според едно скорошно проучване обаче паметта генерира неверни събития още няколко секунди след събитието. Това означава, че информацията се изкривява дори от краткосрочната памет. На това явление дори е дадено специално наименование – илюзия на краткосрочната памет. Поради този ефект можем да възприемаме неправилно не само собственото си минало, но и настоящето.
Учените съобщават, че краткотрайната памет невинаги правилно запомня току-що случили се събития. Тя се влияе от нашите очаквания. Казано по-просто, ние помним това, което искаме да видим, а не това, което действително сме видели. Такива резултати са показани в проучване, в което са участвали повече от 500 доброволци.
И в този случай интервалното повторение помага да се справим с този ефект на нашата памет.